Ревю на книгата „Споделени тайни“ от Колийн Хувър

  Ако трябваше да препоръчам на някого книга, чрез която да навлезе в романтичния жанр, това би била определено „Споделени тайни“ на Колийн Хувър – четиво, което бих определила като фин, изящен и деликатен представител на жанра. Неслучайно авторката е трикратен носител на наградата на Goodreads и фаворит на читателите в категория „Романтика“, защото творбата ѝ представлява идеалното съчетание от необичаен любовен сюжет, гарниран с ненатрапващи се, а подчертаващи трагичната на места красота на историята на героите, и приключващ с нотки на загадка, поради което бих я сравнила с изискан, елегантен, женствен парфюм. 
 

  Хувър извайва сладко-горчива на вкус история, чиято трогателност не пести още от пролога, способен да те хване в гърлото и да размекне сърцето дори и на най-закоравелия читател. „Споделени тайни“ говори сама за себе си още от заглавието – атмосферата на книгата потапя четящия в задушевна, интимна обстановка, а равномерно поднесените изповеди на персонажите са сякаш прошепнати под сурдинка, дълго таени и съкровени копнежи. Приказно красивата корица в пастелни тонове, която издателство „Ибис“ са сътворили, превръща книгата в истинско бижу и наслада за очите, което всеки би искал да има на рафта си! 

  Изключително много ми допадна авторското хрумване да редува гледните точки на двамата главни герои във всяка следваща глава, което позволява по-близък поглед върху разсъжденията им, емоциите им и душевното им състояние. Също така прескачанията във времето и смените на хроноса на действието са изключително на място и поднесени тъкмо навреме, за да обяснят мотивите зад определена постъпка или да разкрият дълго скривана тайна. Четивото би допаднало и на любителите на истории, част от които е оставена на въображението – доста често на места придобивах чувството, че мисълта умишлено остава недоизказана, сякаш под напора на силни чувства, а с основната премълчавана загадка в романа авторката успешно ме държа под напрежение до самия край, когато бях смаяна колко неочакван и в същото време логичен е обратът, подобно на финалния отзвучаващ акорд на великолепно музикално произведение. Стилът на Колийн Хувър е изключително лек, приятен, лесно смилаем и ненатоварващ, особено силен в описанието на емоциите на героите, изтъкани от прекрасни словесни бродерии, напълно позволяващ книгата да бъде прочетена за един следобед от корица до корица. В същото време е интересен в способността си да поднася по достъпен и разбираем начин екзистециални теми за размисъл за тегобите в живота, с които се сблъскваме от млада възраст, силата да ги преодолееш и ролята на любовта във всичко това.

  Този пленителен роман ни запознава с едно момиче с необичайно име – Обърн (auburn – русочервеникав цвят на косата) Мейсън Рийд, за която в началото всичко изглежда изгубено. Преживяла огромната трагедия да изгуби първата си истинска любов на крехката възраст от 15 години, Обърн е принудена бързо да съзрее преждевременно и да се впусне главоломно в света на възрастните. В началото на книгата виждаме героиня, чийто живот представлява низ от несгоди, въпреки което тя не губи усмивката си и волята си да поеме съдбата си в ръце, с което определено успя да предизвика възхищението ми. С хода на действието се разкриват още неволи, с които се е сблъсквала, но и още нейни качества, благодарение на които тя успява да преодолее поставените ѝ препятствия с гордо вдигната глава. Обърн е героиня, в чийто образ се наблюдава значително израстване и морална сила, придобиваме представата за борбено и самодостатъчно момиче, надскочило първоначалните си страхове, разцъфнало в грижовна, решителна и смела млада жена. Нейната внезапно разкрита в един от обратите на книгата опора и извор на воля, вяра и надежда е изключително трогателна, предизвиква умиление и прокарва още един щрих в нишката на обичта в романа. 

  „Мостът над бурни води“ за Обърн, когото тя среща толкова случайно, че стечението на обстоятелствата изглежда толкова добре планирано, че едва ли е съвпадение, представлява един творчески настроен млад човек с разрошени коси – Оуен Мейсън Джентри. В началото привидно свързвани само от съвпадащите презимена, двамата откриват удивително много общи черти помежду си, докато се опознават, и между тях неминуемо пламва искрата на любовта – най-искрената, чиста и отчаяна такава, към която с копнеж се протягат две изтерзани и изжаднели за обич души. Младият художник внася цветовете на изкуството в атмосферата на творбата – изкусно описаните негови картини са способни да приковат вниманието на всеки познавач и любител на рисуването, а страниците на книгата са гарнирани с изключително малки приятни изненади – илюстрации, нарисувани по поръчка за книгата, които дават по-добра представа за външния им вид и онагледяват вътрешния свят на Оуен, който излива душата си в картините. Неговият персонаж е сложен, многопластов, изтъкан от противоречия – на първи план е успешен млад творец със заразителна усмивка и неустоим чар, но на по-внимателно вглеждане ни се разкрива и неговата несигурност, причините за нея и чертите на характера му, чрез които се справя с демоните от миналото си, виждаме един принципен и яростно предан на хората, които обича, младеж. Първата среща на Обърн и Оуен сякаш протича във верига с високо напрежение, защото служи като завръзка на историята и оттам нататък двамата се впускат в споделено преживяване, което качва и тях, и нас на въртележка от вълнение. 

  В безмълвно възхищение свалям шапка на идеята на Хувър, около която тя построява сюжета на романа си, а именно листчетата с анонимни признания, залепени на прозореца на художественото ателие на Оуен, които той използва като вдъхновение за творбите си (Които, впрочем, са напълно реални и събирани от авторката в продължение на месеци). Досега не бях срещала този похват в романтичен роман и, признавам си, наведе ме на мисълта, че това е напълно реалистичен подход с оглед на факта, че хората на изкуството са способни да видят красотата и в най-мрачната тайна и да я превърнат в наслада за душата и сетивата. Романът поставя и темата за истината, скрита под булото и привидната сигурност на анонимността, страхът тя да бъде изречена на глас и неумолимостта ѝ, когато изплува на бял свят. Благодарение на малките листчета, на които нечия трепереща ръка е изляла най-съкровените си вътрешни преживявания, Обърн и Оуен се срещат след едно горещо измолено и от двамата предложение за работа, преплитат животите си и научават какво означава да рискуваш всичко в името на любовта.

  Вярвам, че на всекиго би допаднал авторовият подход да разкрива постепенно мотивите зад действията на героите и истории от миналото им, които са повлияли кардинално на настоящето им. Хувър определено знае как да накара читателя си да не изпуска развитието на историята от поглед, да го държи ангажиран, а вниманието му – приковано – постъпки, които в началото на романа изглеждат нелогични и необосновани, постепенно и спокойно намират обяснение и разрешение. В книгата не липсва и известна доза екшън, основно концентриран в края ѝ, който покачва градуса на напрежението и вълнението, поставя дори леко стряскащо напълно реални и актуални проблеми, за за да се разтвори в прозрачно, нежно красив епилог накрая, подобно на капчица боя в чаша вода. Страничните герои – интригуващият полицай Трей, бащата на Оуен Калахан Джентри и саркастичната и екстравагантна съквартирантка на Обърн Емъри са изключително пълнокръвни и допълват цялостния пейзаж на „Споделени тайни“.

  Това прекрасно и докосващо душата четиво за духовната сила да продължиш напред, когато всичко сякаш се срива пред очите ти, да пожертваш себе си в името на онзи, когото обичаш и да се изправиш очи в очи със страховете си и да ги предизвикаш на дуел рисува изключително достоверна картина на действителността и би се харесало не само на почитателите на романтичния жанр поради факта, че любовта не изпъква като основна сюжетна линия. Усещането, което книгата създава, е топлината от прегръдка, от първата глътка горещ шоколад, но не и без неизменния леко горчив привкус, и ме накара да се поставя на мястото на героите и да съпреживея съдбата им. „Споделени тайни“ заслужено си извоюва място сред любимите ми книги от жанра и една от най-бързо прочетените за тази година, поради което я препоръчвам на всеки, който би искал да изпита истинско удоволствие от добре написано, разпускащо и леко, но и дълбоко наситено с емоция, дълго напомнящо за себе си четиво, което няма да ви остави безразлични.   

Сърдечно благодаря на издателство „Ибис“ за предоставената възможност да прочета и ревюирам книгата!