Ревю на "Златният мост" от Ева Фьолер



Толкова съм развълнувана заради тази книга! Започнах я с лекото предубеждение, че ще бъде „средното дете” на поредицата, очаквайки, че основните развръзки и интересни моменти ще бъдат изместени за третата книга, но тя напълно ме опроверга и се оказа една огромна приятна изненада! Още по-добра от „Гондолата на времето”, „Златният мост” определено е въплътила в себе си израстването на авторката и е голям скок напред в персонажно и сюжетно отношение. Тук виждаме как всички познати ни герои от първа книга са се развили много, запознаваме се и с нови второстепенни персонажи и, разбира се, потапяме се в атмосферата на средновековния Париж. 

Няма да се уморя да хваля Ева Фьолер за умението й да извайва великолепни словесни бродерии, в които изразява цялата красота на вълшебния Град на влюбените (тук е мястото да похваля и издателство Ибис за невероятния превод на книгата). Нейните описания нито за миг не натежават на страниците, за разлика от повечето книги, за които типична черта на стила на писане са пейзажните описания и картини. Напротив, в стила на Ева Фьолер те са една напълно естествена част от фона, на който се разгръщат събитията в книгата. Описанията спомагат изключително много за предаването на духа на средновековния Париж, по много изкусен начин авторката ни внушава неговата прелест и ни кара да почувстваме как романтично-изящната му атмосфера струи от страниците. 

Стигнахме до любимата ми част от цялата книга – действието! Още от първата страница, която представлява малка ретроспекция към досегашните мисии на Ана и Себастиано, неусетно се хвърляме с главата надолу в едно приключение, където действието не секва и за момент, шеметното му развитие на доста места ме оставяше без дъх и усещах нужда да спра и да преосмисля случилите се дотук събития в книгата. Ако търсите четиво с непреставащо и главоломно развиващо се действие, то „Златният мост” е точно за вас. Точно от това се състои майсторството на Ева Фьолер – по един приятен и лек начин тя ни отвежда на пътешествие, където със затаен дъх очакваме следващото решение на главната героиня, следващия скок във времето, следващата среща със Себастиано…Особено към края на книгата, където бе съсредоточена развръзката и разрешението на застъпения в сюжета проблем, бях толкова увлечена от сменящите са като на главозамайващо бърза филмова лента събития, че не можах да пусна книгата до самия й финал. 

Изключително приятно изненадана бях, когато прочетох в резюмето, че Себастиано се мисли за мускетар – затова бях запленена още от анотацията и копнеех колкото се може по-бързо да се запозная с втора част от тази невероятна трилогия. От много отдавна мускетарите, съпровождащият ги исторически период и романът „Тримата мускетари” са ми слабост, затова буквално ми се прииска да подскачам от щастие, когато прочетох по какъв майсторски начин Ева Фьолер е преплела историята от класическия роман със своята собствена. Това, което окончателно ме влюби в „Златният мост” и го превърна в едно от любимите ми четива за тази година, бе присъствието на реални исторически личности в книгата – заедно с Ана разрешаваме загадките и разкриваме подмолните намерения на мистериозния кардинал Ришельо, пазим тайната на кралица Анна Австрийска и съпреживяваме нейната лична драма. Държа да отбележа, че едната от основните сюжетни линии в романа, а именно заимстваната от „Тримата мускетари”, ни най-малко не звучи като открадната идея, а по напълно естествен начин е вплетена в сюжета на „Златният мост”. 

За любителите на романтиката – романът включва много повече сцени между Ана и Себастиано от „Гондолата на времето”, които много ме зарадваха, защото по един нов и различен от първата книга начин авторката показва развитието на тяхната връзка отначало. Тъй като, попадайки в миналото, Себастиано е изгубил паметта си, двамата на практика се запознават отново и пред очите на читателя се разкрива красотата на техните взаимоотношения и узнаваме, че любовта е ключов елемент в цялата история – все пак тя е мотивацията на Ана и стимулът й да продължи да се бори в тежките моменти. 


В персонажно отношение книгата е много силна – наблюдаваме как всеки един герой се развива и израства с хода на действието, понякога принуден от обстоятелствата, както Ана, понякога достигайки сам важни изводи, подобно на Себастиано. Във втора книга открих още повече общи черти между себе си и Ана, което ме накара да я заобичам още повече. Тя е смела, решителна, силна, но и понякога несигурна и наивна. Понякога допуска грешката да се доверява на неправилните хора, но според мен най-важното при нея е способността й да се бори докрай, за да отстоява позицията си. Напълно неподготвена е въвлечена в свят на дворцови интриги и кроеж на подли планове, където е принудена да се справи съвсем сама, без помощта на Себастиано – и все пак тя успява, подтикната от любовта си и силното си желание да опознае себе си и да подреди своите приоритети в тази опасна мисия. 

Допадна ми идеята с изгубената памет на Себастиано, защото това ни позволява да видим една по-различна страна от него – тук той вече не е същият джентълмен, познат ни от първа книга, който крие голямо и любящо сърце зад мистериозната фасада. Дълбоко в себе си той е запазил истинските си черти на характера, които се проявяват в критичните моменти в романа, но тук го виждаме като яростно отдаден на каузата, понякога безскрупулен воин, наблюдаваме и неговата жертвоготовност и чиста и искрена любов към Ана. 

Бих казала, че второстепенните герои са още по-добре изградени от тези в първа книга, защото бях смаяна от рязката промяна в няколко от тях, която дори и не бях заподозряла. Авторката ни държи в неведение относно злодея през по-голямата част от книгата и макар и да става ясно, че някой от персонажите играе нечестно, чак накрая се разкрива лицемерието и предателството на цели трима герои, които Ева Фьолер предварително ни е накарала да обикнем. Финалната сцена на маскения бал доведе до два напълно неочаквани обрата, които със сигурност не са потресли само мен. Изключително много се привързах към нежната и любяща Мари дьо Шеврьоз, която през цялата книга демонстрираше загрижеността си за Ана, бляскавата Сесил, преданият Филип и изстрадалият и мил дядо Анри. Имах чувството, че с всяка следваща книга авторката ще надгражда и ще създава още по-добре обмислени герои, които неминуемо ще ми липсват в следващата книга от поредицата. 

„Златният мост” е една изключително добре обмислена и изпипана в детайли книга, съчетаваща в себе си чертите на много любими мои жанрове. Подходяща е за любителите на приключения, история, романтика, фентъзи с умело вплетен в историята мотив за пътуване във времето. Много ме зарадва фактът, че книгата беше много повече историческа и приключенска, отколкото фентъзи, защото точно от такова четиво се нуждаех през малката си почивка от YA фентъзита. Романът много би се харесал на всеки, който подобно на мен се е влюбил в „Гондолата на времето”, защото е още по-напрегнат и динамичен, изпълнен с обрати и красиви моменти. Горещо препоръчвам книгата и подчертавам, че двете досега издадени книги от трилогията „Пътуване във времето” могат да се четат отделно, защото всяка от тях разказва отделна история, но все пак е желателно да се прочетат и двете, една след друга :) „Златният мост” напълно заслужава моята оценка 5 от 5 звезди. 

Сърдечни благодарности на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета тази прекрасна книга!

Коментари