петък, 16 септември 2016 г.

Ревю на "Всичко, всичко" от Никола Юн



„Всичко, всичко” от Никола Юн е една сладко-горчива, нежна и запленяваща история за силата, любовта и надеждата, която е жива, дори когато всичко изглежда изгубено. Книгата провокира теми за дълбок размисъл, поднесени по възможно най-лекия и разбираем от всяка аудитория начин – чрез изключително интересния начин на писане на авторката, който съчетава типичния за романите с романтичен елемент увлекателен и ненатоварващ стил и далеч по-задълбочения такъв, характерен за по-сложните и многопластови книги, поставящи въпроса за смисъла на живота и ролята на любовта в него. „Всичко, всичко” е написана по удивително красив, трогателен и докосващ душата начин, който, веднъж достигнал кулминацията си, ме накара да настръхна от вълнение. Този изключително емоционален и многостранен роман е способен да достигне до сърцето на всеки читател, да го качи на въртележка от емоции и предположения за по-нататъшното развитие на сюжета и да го остави копнеещ за още от тази пленителна история.

Романът е разказан от първо лице, от името на главната героиня, което ни позволява да надникнем в нейния личен свят, да съпреживеем чувствата и размислите й, да се поставим на нейно място в нелекия й живот. Историята е гарнирана с малки и изключително приятни изненади от типа на страници от дневник и списания, чатове, имейли, уебстраници и тук-таме илюстрации, които внасят разнообразна нотка и допълнителен щрих към настроението, доминиращо в съответната част на книгата – дори и една черна страница, която стои много екзотично и се отличава на фона на останалите бели. Историята е разгърната в няколко аспекта и Никола Юн разглежда всеки от тях изключително подробно – болестта на главната героиня, първата й (и почти невъзможна) любов, личните й разсъждения и докато любовната сюжетна линия е сравнително предвидима, собствената история на момичето е наситена с неочаквани обрати, които идват като гръм от ясно небе за читателя. Бих разделила сюжета на книгата на няколко части, всяка от които определям с конкретна емоция или вътрешно преживяване. Много ме изненада присъствието на проникновени философски теми в книга, в която очаквах да се набляга на романтичния елемент, но мотивът за смисъла на живота, засегнат в романа, ме накара да си задавам въпросите: „Наистина ли животът е съвкупност от повратни мигове, всеки от които е ключов за действителността и състоянието на настоящия момент, възможно ли е наистина да съществува паралелна реалност, в която живее наше алтернативно Аз и ако никой не те обича, съществуваш ли наистина?” 

„Всичко, всичко” разказва затрогващата история на 18-годишната Маделин Уитиър, която страда от ТКИД (тежък комбиниран имунодефицит), който я прави алергична към почти всичко на света, и имунната й система е невероятно крехка. Заради заболяването си Маделин води изключително изолиран и еднообразен живот – никога не е излизала навън, въздухът, който диша, е пречистен и филтриран, а единствените хора, които някога е виждала, са майка й и медицинската й сестра. Лишеният от всякакви възможности живот далеч не е попречил на интелектуалното развитие на момичето – напротив, Мади е страстна читателка, пише рецензии на книги и се изразява изненадващо сложно и интелигентно за възрастта си. В началото на книгата изглежда, че героинята е напълно примирена и почти доволна от начина си на живот, свикнала е с него и не желае промяна. Докато един ден в отсрещната къща не се нанасят нови съседи, един от които е и енигматичният Оли – облечен изцяло в черно, не разкриващ нищо за себе си чрез поведението си и правещ последни причастия на кексове, всячески стараейки се да привлече вниманието на съседката си Маделин. Двамата се запознават първо онлайн, а след това и на живо – разбира се, след щателна проверка на здравословното състояние на Оли. Срещата им се оказва съдбоносна, защото Мади осъзнава ясно, че е почти сигурна, че ще се влюби в него, и че това ще я накара да иска още и още от онова, което не може да има. Оттук нататък двамата се впускат в спиращо дъха споделено преживяване, непредвидимо и изпълнено с напрежение, защото всеки миг би могъл да се окаже фатален. 

Възхитих се на духовната сила и борбеност на Маделин, която не се предаваше въпреки тежкото си заболяване, на смелостта й да поеме огромен риск и да изложи живота си на опасност в името на любовта, да се жертва, за да прекара няколко безценни и неповторими дни с момчето, което обича. Книгата се движи под мотото „Най-големият риск е изобщо да не поемаш такъв” и това се превръща в личния девиз и рефрен на момичето, което решава, че просто да бъдеш жив не е достатъчно – животът трябва да се живее. Мади е изключително силна, храбра, но и чувствителна героиня, която надскача страховете си и не се бои да живее за деня, използвайки максимално всеки миг от краткия живот, който смята, че й е отреден, което е загатнато от заглавието на книгата – такава според мен е символиката му. Ключовият елемент в живота й е Оли – чаровното момче, което обожава да се движи, кипи от живот и притежава душа с всякакви багри и нюанси, забавен характер и остроумие, момчето, което я изважда от 18-годишния застой и я кара да копнее да граби с пълни шепи от живота, докато може – но за разлика от на моменти безразсъдната Маделин, той е изключително мил, грижовен и разумен, преценявайки и давайки си сметка за рисковете, които поемат, но готов да я подкрепя и да й бъде опора във всеки един момент.

Хареса ми, че авторката даде на героите си нужното време да се опознаят, а не се влюбиха веднага, направи ми впечатление колко силна беше симбиозата им и как двамата се допълваха един друг – сякаш всеки се вкопчи в другия като удавник за сламка, която запълва празнините в душата му. Любовта между двамата се изразяваше в малките неща и жестове, които се оказват по-големи, отколкото подозираме, и водят до неочаквано мащабни последици. Допадна ми и това, че въпреки че четивото засягаше теми като самотата, обсебващата любов и домашното насилие, те бяха поднесени по възможно най-лекия и ненатрапчив начин, без да натоварват читателя емоционално и да го обременяват с предразсъдъци за по-нататъшното развитие на сюжета в книгата. Второстепенните герои бяха чудесно изградени и всеки имаше своята важна роля за историята – например майката на Маделин беше въплъщение на родителската обич, нежността и грижовността, но събитията взеха неочакван ход, когато авторката заклейми прекалено обсебващата и задушаваща, и понякога едностранна връзка родител-дете. Медицинската сестра на Мади Карла бе страхотен човек, който е отдал цялото си внимание, време и грижи на момичето и Мади виждаше в нейно лице приятел, към когото винаги може да се обърне за опора и съвет. Дори бих казала, че връзката на двете бе най-добре изградената в цялата книга и че Карла бе повече втора майка за Мади, отколкото просто медицинска сестра. 

„Всичко, всичко” е една изключително трогателна и красива история за смелостта да признаеш пред себе си, че далеч не познаваш всичко от живота, и да се гмурнеш в него, за да го опознаеш – каквото и да ти коства това. Това прекрасно четиво представя любовта като движеща сила и подбудител на действия, на които не си и подозирал, че си способен, и ме накара да бъда изключително благодарна за всеки миг, в който не споделям съдбата на Маделин, за това, че мога да излизам навън, когато пожелая, да оценя малките жестове в живота, да се замисля за всичко, което досега бях приемала за даденост. Тази книга, която нарекох „многопластова”, защото на пръв поглед е натоварваща и тежка, на втори – романтична и лека, а на задълбочен поглед – възхитителен начин да поднесе тези теми за размисъл, определено дълго няма да излезе от ума ми и ще вълнува мислите ми, и повече от много други книги си заслужава прочита. Изключително се радвам, че я прочетох, и я оценявам заслужено с 5 от 5 звезди. 


Сърдечно благодаря на издателство Ибис за предоставеното предварително копие от книгата – изключително приятна и прекрасна изненада! 

3 коментара:

  1. Прекрасно ревю ^^ С огромно нетърпение чакам официалното и излизане !

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасно ревю ^^ С огромно нетърпение чакам официалното и излизане !

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ти много! ^^ Ако още не си я прочела, силно я препоръчвам! ^_^

    ОтговорИзтриване