вторник, 9 август 2016 г.

Ревю на "Перфектна химия" от Симон Елкелес



„Перфектна химия” е книга за престореното съвършенство в един несъвършен свят, за безкрайната преданост и отдаденост на семейството и за любовта, която триумфира над всички пречки. Тя ни въвежда в свят на социално разделение, където между (привидно) абсолютно противоположните Алехандро Фуентес и Бритни Елис пламва искрата на любовта. Двамата на пръв поглед са антиподи един на друг – Алехандро (Алекс) е типичното лошо момче, от което всички в училище се страхуват, членува в банда и изглежда суров и плашещ, а Бритни поддържа образа на съвършената ученичка – с идеални оценки, маниери и външен вид, тя е момичето, на което всички искат да приличат. Но при по-дълбоко потапяне в историята установяваме, че двамата са просто двете страни на една и съща монета – и двамата крият тежки семейни проблеми и съкровени мечти, потиснати в името на благосъстоянието на хората, които обичат. Това е роман за смелостта да разчупиш стереотипите и да преодолееш препятствията, които застават на пътя на сърцата, копнеещи едно за друго. 

„Перфектна химия” би допаднала на всеки любител на романтичните романи, както и на всички леки и разпускащи четива. Тя зарежда читателя с оптимизъм и вяра в доброто, а нейната атмосфера е замечтана, положителна и освежаваща – резултат от изключително приятния и неангажиращ стил на писане на Симон Елкелес. Краят на книгата е като топла прегръдка, която ни помага да се отпуснем от напрежението, което ни е завладяло през последните десетина глави. Авторката показва, че умее да си играе с чувствата на читателя точно толкова добре, колкото и изгражда средата и персонажите в своята книга – след средата, „Перфектна химия” се превръща в изненадващо емоционален и трогателен роман, поднася ни обрат след обрат и в предпоследната глава ни оставя да чакаме на нокти и със затаен дъх дали наистина развоят на събитията ще последва зададения ход. Сюжетът на романа е сравнително предвидим, но точно това много ми хареса, защото имах нужда от четиво за разпускане, което ме зарадва, точно както направи „Перфектна химия”. 

Започнах книгата с лек предразсъдък и подозрението, че ще бъде наивен и клиширан любовен роман с изтъркан сюжет – лошото момче и идеалното момиче, които отначало се мразят, но постепенно се влюбват един в друг и всичко е прекрасно. Но тя опроверга не особено високите ми очаквания – когато се потопих в историята, установих, че персонажите на Алекс и Бритни са далеч по-сложни и комплексни от това, което виждаме в резюмето отзад. Зад маската на съвършеното момиче Бритни крие трудно разрешими семейни проблеми и сложни отношения, а Алекс е по-скоро принуден от обстоятелствата да поддържа имиджа си на лошо момче. Сполетян е от тежка съдба, заради която се налага да защитава семейството си и да пожертва голямата си мечта да постъпи в колеж и да постигне нещо стойностно в живота си. Когато пътищата на двамата се пресичат, всеки променя с нещо съдбата на другия – Бритни най-накрая намира отдушник на чувствата си и показва на Алекс истинското си, несъвършено Аз. В резултат на това, фасадата на корав и груб член на банда започва да се пропуква и Алекс разкрива истинската си същност на младеж с добро сърце и нежна душа, копнеещ да обича и да бъде обичан. Същия копнеж наблюдаваме и от страната на Бритни, която непрекъснато е притискана от родителите си да удовлетворява всички техни очаквания, без да осъзнават, че по този начин подронват увереността на дъщеря си, в резултат на което тя не вярваше в себе си през по-голямата част от книгата – и в крайна сметка, всеки от двамата открива в лицето на другия своята липсваща половинка. Бих посъветвала бъдещите читатели на „Перфектна химия” да не се подлъгват по анотацията, а да не се колебаят да я прочетат, защото това е книга за суровата реалност на социалното разделение.

Това, което изключително много харесах в книгата, е, че страниците й са пропити с истина – историята би могла да е напълно реална и навярно немалко момчета и момичета се сблъскват със съдбата на Алекс и Бритни и принудата да надскочат различията помежду си и да разбият налаганите им от обществото рамки, за да бъдат заедно. Привързах се изключително силно към героите, защото именно техните несъвършенства ги правеха удивително живи и истински. Отначало не харесвах Бритни заради стремежа й да е перфектна във всяко отношение и напълно разбирах Алекс, през чиито очи тя беше недосегаема, недостъпна и съвършена. Когато вникнах в сюжета и я опознах по-добре, започнах да съпреживявам нейните чувства и емоции, защото разбрах причината за нейното старание да поддържа идеален образ. Бях възхитена от хрумването на авторката да разказва историята от гледните точки на двамата главни герои и да ги сменя във всяка глава, защото така ни позволява по-задълбочен поглед върху тяхната лична драма и борба да се справят със стереотипите. Може би най-добрата черта на „Перфектна химия” е правдоподобността на историята и неидеализираните герои, които имат своите недостатъци, заради които бяха още по-очарователни. 


Не мога да не отбележа какво огромно личностно израстване преживяха Алекс и Бритни. От високомерно, стараещо се да е по-добро от останалите във всеки аспект момиче, Бритни се превърна в познаваща емоциите си млада жена, която не се страхува да крие истинското си лице от света, а напротив – гордо показва, че не е съвършена. Алекс сваля стените около себе си и показва своята изумителна жертвоготовност в името на любовта – подлага се на изключително опасно изпитание за напускане на бандата с риск за живота си, осъзнал, че това не е пътят, който той иска за себе си, наясно, че той кове собствената си съдба и че тя оттук нататък е неразривно преплетена с тази на Бритни. Той и тя наистина са на двата противоположни полюса, но всички знаем, че противоположностите са привличат и любовта беше най-естественото, което можеше да възникне между тях – срещата на две изтерзани и копнеещи за любов души се оказва взривоопасна и „Перфектна химия” ни доказва максимата, че две сърца, които са създадени едно за друго, винаги намират своя път, независимо от обстоятелствата.
Второстепенните герои по нищо не отстъпваха на главните по развитие и изграждане – одобрих присъствието на героиня като Шели, сестрата на Бритни, която страда от церебрална парализа и за която главната героиня е готова на всичко. Тя добавяше нотка на реализъм към романа и подчертаваше, че никой индивидуален човек и никое семейство не е застраховано срещу нейната тежка съдба. В лицата на Сиера и Пако – най-добрите приятели на Бритни и Алекс – двамата имаха човек, който винаги е насреща за съвет и да ги изслуша. Изключително трогателна и дълбока бе връзката на главните герои със семействата им и яростната им преданост към тях. 

„Перфектна химия” е книга за любовта във всичките й форми – романтична, страстна и изпепеляваща, братско-сестринска, дори и понякога задушаващата привързаност на родител към дете. Романът качва читателя на въртележка от емоции и го прави съпричастен към съдбата на персонажите,  кара го да се радва и страда редом с тях. Лекият и отпускащ начин на писане на Симон Елкелес ни помага да се насладим на красивата история за триумфа на любовта, а единственото, което не ми допадна в книгата, е леко нецензурния на места език. Това е роман за човешките отношения в най-чистата им и неподправена форма и би се харесал на всекиго, който обича реалните истории с щастлив край. Алекс и Бритни преоткриха истинското си Аз благодарение на другия и извървяха пътя на трудностите ръка за ръка. Заглавието „Перфектна химия” е изключително приятна закачка със съдържанието и съдържа дълбока символика, което много ми допадна, и заради всичките си положителни качества, книгата получава заслужена оценка 4 от 5 звезди. 

Сърдечни благодарности на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета книгата! 


Няма коментари:

Публикуване на коментар