вторник, 2 август 2016 г.

Ревю на "Жестокият месец" от Луиз Пени



„Жестокият месец” на Луиз Пени е книга за четене и препрочитане. Съчетаваща в себе си напрегнатата атмосфера на класическо криминале, където всички си задават въпроса: „Кой е убиецът?”, важни житейски уроци и изключително интелигентен, психологически и задълбочен стил на писане, тя е едно възхитително четиво, което не би разочаровало дори и най-придирчивия читател. Това е роман за неподозираната мощ на емоциите и за опасността, която се заражда в тях, когато се опитваме да ги скрием и точно това ме порази в книгата – бих я сравнила с разцъфващо цвете, което разкрива все повече и повече от прелестта си, докато го наблюдаваме. Нейното действие е преплетено с елегантно поднесени философски теми, върху които си струва да се замислим, изключително подробно и детайлно изпипана е и всичко това е подплатено с красиви и точно подбрани цитати от поезия. 
Поради присъствието на герои-художници в книгата ми хрумна сравнението на самата Луиз Пени с художник – умел творец, който нанася цветни точици върху платното си, всяка от които представлява един отделен фрагмент на историята, докато всички те не се слеят в едно съвършено цяло, образуващо великолепието, което е „Жестокият месец”. По един неотразим начин авторката жонглира с образите на своите герои, разкрива различни страни на характера им чрез действията, мислите и чувствата им и прави изключително точен и подробен психологически портрет на всеки един от тях. Разкрива ни противоречивата същност на всеки човек, изправен пред вътрешна борба, където любовта и ревността, омразата и завистта се смесват в едно. Емоциите играят ключова роля в романа и авторката ни показва колко са важни те и в истинския живот, което прави сюжета изключително правдоподобен и лесен за вярване. 

Когато започнах да чета „Жестокият месец” и вникнах по-надълбоко в историята, установих какво означава авторът да е майстор на мистериите – именно когато мистерията не е главната част от сюжета и не цялата книга е концентрирана около нея. Разбира се, в романа се преплитат много сюжетни линии и поддействия, интригата се заплита с всяка следваща страница и сюжетът става все по-труден за отгатване, но разрешаването на загадката и за момент не доскучава на читателя, защото авторката умело сменя гледните точки и хвърля по един бегъл поглед към всяка от протичащите паралелно сцени, понякога само по един абзац, преди отново да превключи на основната, която съответната глава проследява. Книгата е много динамична и след всяка прелистена страница ни очаква ново разкритие и обрат, но в същото време не напряга читателя с прекалено шеметно действие – авторката отделя голямо внимание на важните за сюжета детайли, добавя нови и нови щрихи към цялостния и завършен вид на историята, не бърза с разбулването на тайните и ни поднася „на час по лъжичка”. 

Действието на романа се развива в идиличното планинско селце Трите бора в провинция Квебек, Канада, където цари атмосфера на задушевност и уют, хората са любезни и дружелюбни и всеки дружи с всекиго. Настъпва април, месецът, носещ съживяване, нов живот и пролет, но на Великден се случва нещо непоправимо – по време на спиритически сеанс, който жителите на селото провеждат в прокълнатото и злокобно имение „Хадли”, животът на младата и обичана от всички Мадлен Фавро е отнет. Първоначалната версия за смъртта й е разрив на сърцето от страх, но впоследствие става ясно, че става дума за предумишлено убийство чрез отравяне. Но кой би могъл да мрази слънчевата и носеща радост в живота на хората Мадлен толкова, че да иска да я убие? Оттук нататък подозренията падат върху всекиго и върху никого, случаят е почти невъзможен за разрешаване, защото убиецът не е оставил следи, и отговорността да разплете мистерията попада върху гениалния и легендарен главен инспектор на квебекската полиция Арман Гамаш, на когото ще обърна внимание в отделен абзац, защото го заслужава повече от всеки друг герой. Нещата допълнително се усложняват от сенките, криещи се в миналото на Гамаш, които се надигат срещу него и изтупват от нафталина стар и неприключен случай, използвайки всяка възможност да го компрометират. 

Възхищавах се на умението на Луиз Пени да изгражда изключително пълнокръвни и богати образи на героите си, да проследява тяхното развитие като личности под лупа и да ни разкрива не само частта от характера им, която е важна за историята, а цялата им същност. Тя елегантно навлиза във вътрешния им свят, разкрива техните най-съкровени и лични преживявания и ги допълва чрез отражението им в очите на другите и начина, по който те виждат света. Характерна черта на „Жестокият месец” е деликатното загатване на истинската същност и намерения на героите и намеците, че някои от тях играят двойна игра, преди това да бъде официално разкрито в сюжета. Авторката до последно ни държи в неведение относно убиеца и напрежението в книгата се усилва, докато достигне своята кулминация във финалния акорд – голямото разкритие. През цялото време тя дава храна на въображението за различни предположения и ни кара да сменяме подозренията си, изкусно излагайки причини защо съответният герой може да е имал мотив да убие Мадлен – и наистина го прави добре, защото финалният обрат ме удари като гръм от ясно небе. 

„Жестокият месец” е книга с атмосфера – уютна, приласкаваща, създаваща чувство за сигурност. Авторката прекрасно предава заобикалящата героите среда в Трите бора, служейки си умело с поетични описания, но без да прекалява с колоритните епитети. Напротив – нейният стил на описване е простичък, но въздействащ и лесен за възприемане. На моменти имах чувството, че мога да усетя аромата на прясно изпечени френски кроасани и борова смола, докато слушам как шуми река Бела Бела. А персонажите в романа са толкова реалистични, с вплетени в тях черти на истински личности, удивително живи и пълнокръвни, сякаш живеят и дишат в книгата. Когато набляга на техните чувства и емоции, Луиз Пени впечатляващо бяга от клишетата от сорта на „пулсът му се ускори”, „очите му се разшириха”, а използва своя уникален стил, за да проникне в мислите им и да ни накара да ги почувстваме. Големият брой герои е резултат от многото преплитащи се сюжетни линии – разследването на убийството на Мадлен, компроматите срещу инспектор Гамаш, усилията на художничката Клара да създаде своя шедьовър…

Време е да поговоря и за любимите си герои от книгата – разбира се, трябва да посветя един абзац на неповторимия детектив Арман Гамаш. Да познаваш такъв човек би било истинско богатство – той притежава огромна духовна мощ и сила на духа, благодарение на които преминава през всички препятствия, които нелекият му живот на полицай му поставя. Той е безкрайно търпелив и спокоен, с богат жизнен опит, мъдър и разсъдлив, борещ се да отстоява позицията си до край, разчитащ на интуицията си и „колекциониращ емоции”, за да си създаде възможно най-пълна представа за заподозрените. За разлика от повечето детективи, той не се доверява само на веществените доказателства, а притежава блестящия и прозорлив ум на опитен психолог. Едно от най-достойните за уважение негови качества е, че е изключително благороден и способен да прощава и дава втори шанс на отчаяните млади полицаи, издигайки ги от пепелта. Луиз Пени ни разкрива и чисто човешката страна на неговия образ, показвайки ни и неговата уязвимост по отношение на семейството му, поставя желязната му психика на изпитание и ни дава достъп до най-съкровените му човешки чувства, скрити зад фасадата на суров и закоравял в професията си инспектор. Бях запленена и от неговия заместник, Жан Ги Бовоар, който ме очарова със своята чистосърдечност, искреност и отдаденост на работата си, от художничката Клара Мороу, в чиято грижовност и топлота всеки би могъл да припознае хора от реалния живот и от добродушния хотелиер Габри.

„Жестокият месец” е роман за цената на щастието, която често се оказва по-горчива, отколкото очакваме, за тайните, които не подозираме, че другите крият, за ревността на обичащия и завистта на мразещия. Романът е подплатен с невероятно чувство за хумор, което се проявява дори и в най-напрегнатите моменти, изключително точно изпипан по отношение на полицейското разследване и приканващ в обстановката на планинското квебекско селце. Той поднася факти от психологията и философията по един разбираем и лесен за възприемане начин и повдига много теми за размисъл у читателя. С несекващото си действие и огромна литературна стойност романът „Жестокият месец” предизвика у мен непреодолимо желание да му дам оценка 5 от 5 звезди. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар