„Жестокият месец” на Луиз Пени е книга за четене и
препрочитане. Съчетаваща в себе си напрегнатата атмосфера на класическо
криминале, където всички си задават въпроса: „Кой е убиецът?”, важни житейски
уроци и изключително интелигентен, психологически и задълбочен стил на писане,
тя е едно възхитително четиво, което не би разочаровало дори и най-придирчивия
читател. Това е роман за неподозираната мощ на емоциите и за опасността, която
се заражда в тях, когато се опитваме да ги скрием и точно това ме порази в
книгата – бих я сравнила с разцъфващо цвете, което разкрива все повече и повече
от прелестта си, докато го наблюдаваме. Нейното действие е преплетено с елегантно
поднесени философски теми, върху които си струва да се замислим, изключително
подробно и детайлно изпипана е и всичко това е подплатено с красиви и точно
подбрани цитати от поезия.
Поради присъствието на герои-художници в книгата ми
хрумна сравнението на самата Луиз Пени с художник – умел творец, който нанася
цветни точици върху платното си, всяка от които представлява един отделен
фрагмент на историята, докато всички те не се слеят в едно съвършено цяло,
образуващо великолепието, което е „Жестокият месец”. По един неотразим начин
авторката жонглира с образите на своите герои, разкрива различни страни на
характера им чрез действията, мислите и чувствата им и прави изключително точен
и подробен психологически портрет на всеки един от тях. Разкрива ни противоречивата
същност на всеки човек, изправен пред вътрешна борба, където любовта и
ревността, омразата и завистта се смесват в едно. Емоциите играят ключова роля
в романа и авторката ни показва колко са важни те и в истинския живот, което
прави сюжета изключително правдоподобен и лесен за вярване.
Когато започнах да чета „Жестокият месец” и вникнах
по-надълбоко в историята, установих какво означава авторът да е майстор на
мистериите – именно когато мистерията не е главната част от сюжета и не цялата
книга е концентрирана около нея. Разбира се, в романа се преплитат много
сюжетни линии и поддействия, интригата се заплита с всяка следваща страница и
сюжетът става все по-труден за отгатване, но разрешаването на загадката и за
момент не доскучава на читателя, защото авторката умело сменя гледните точки и
хвърля по един бегъл поглед към всяка от протичащите паралелно сцени, понякога
само по един абзац, преди отново да превключи на основната, която съответната
глава проследява. Книгата е много динамична и след всяка прелистена страница ни
очаква ново разкритие и обрат, но в същото време не напряга читателя с
прекалено шеметно действие – авторката отделя голямо внимание на важните за
сюжета детайли, добавя нови и нови щрихи към цялостния и завършен вид на
историята, не бърза с разбулването на тайните и ни поднася „на час по лъжичка”.
Действието на романа се развива в идиличното
планинско селце Трите бора в провинция Квебек, Канада, където цари атмосфера на
задушевност и уют, хората са любезни и дружелюбни и всеки дружи с всекиго.
Настъпва април, месецът, носещ съживяване, нов живот и пролет, но на Великден
се случва нещо непоправимо – по време на спиритически сеанс, който жителите на
селото провеждат в прокълнатото и злокобно имение „Хадли”, животът на младата и
обичана от всички Мадлен Фавро е отнет. Първоначалната версия за смъртта й е
разрив на сърцето от страх, но впоследствие става ясно, че става дума за
предумишлено убийство чрез отравяне. Но кой би могъл да мрази слънчевата и
носеща радост в живота на хората Мадлен толкова, че да иска да я убие? Оттук
нататък подозренията падат върху всекиго и върху никого, случаят е почти
невъзможен за разрешаване, защото убиецът не е оставил следи, и отговорността
да разплете мистерията попада върху гениалния и легендарен главен инспектор на
квебекската полиция Арман Гамаш, на когото ще обърна внимание в отделен абзац,
защото го заслужава повече от всеки друг герой. Нещата допълнително се
усложняват от сенките, криещи се в миналото на Гамаш, които се надигат срещу
него и изтупват от нафталина стар и неприключен случай, използвайки всяка
възможност да го компрометират.
Възхищавах се на умението на Луиз Пени да изгражда
изключително пълнокръвни и богати образи на героите си, да проследява тяхното
развитие като личности под лупа и да ни разкрива не само частта от характера
им, която е важна за историята, а цялата им същност. Тя елегантно навлиза във
вътрешния им свят, разкрива техните най-съкровени и лични преживявания и ги
допълва чрез отражението им в очите на другите и начина, по който те виждат
света. Характерна черта на „Жестокият месец” е деликатното загатване на истинската
същност и намерения на героите и намеците, че някои от тях играят двойна игра,
преди това да бъде официално разкрито в сюжета. Авторката до последно ни държи
в неведение относно убиеца и напрежението в книгата се усилва, докато достигне
своята кулминация във финалния акорд – голямото разкритие. През цялото време тя
дава храна на въображението за различни предположения и ни кара да сменяме
подозренията си, изкусно излагайки причини защо съответният герой може да е
имал мотив да убие Мадлен – и наистина го прави добре, защото финалният обрат
ме удари като гръм от ясно небе.
„Жестокият месец” е книга с атмосфера – уютна,
приласкаваща, създаваща чувство за сигурност. Авторката прекрасно предава заобикалящата
героите среда в Трите бора, служейки си умело с поетични описания, но без да
прекалява с колоритните епитети. Напротив – нейният стил на описване е
простичък, но въздействащ и лесен за възприемане. На моменти имах чувството, че
мога да усетя аромата на прясно изпечени френски кроасани и борова смола,
докато слушам как шуми река Бела Бела. А персонажите в романа са толкова
реалистични, с вплетени в тях черти на истински личности, удивително живи и
пълнокръвни, сякаш живеят и дишат в книгата. Когато набляга на техните чувства
и емоции, Луиз Пени впечатляващо бяга от клишетата от сорта на „пулсът му се
ускори”, „очите му се разшириха”, а използва своя уникален стил, за да проникне
в мислите им и да ни накара да ги почувстваме. Големият брой герои е резултат
от многото преплитащи се сюжетни линии – разследването на убийството на Мадлен,
компроматите срещу инспектор Гамаш, усилията на художничката Клара да създаде
своя шедьовър…
Време е да поговоря и за любимите си герои от
книгата – разбира се, трябва да посветя един абзац на неповторимия детектив
Арман Гамаш. Да познаваш такъв човек би било истинско богатство – той притежава
огромна духовна мощ и сила на духа, благодарение на които преминава през всички
препятствия, които нелекият му живот на полицай му поставя. Той е безкрайно
търпелив и спокоен, с богат жизнен опит, мъдър и разсъдлив, борещ се да
отстоява позицията си до край, разчитащ на интуицията си и „колекциониращ
емоции”, за да си създаде възможно най-пълна представа за заподозрените. За
разлика от повечето детективи, той не се доверява само на веществените
доказателства, а притежава блестящия и прозорлив ум на опитен психолог. Едно от най-достойните за уважение негови качества е, че е
изключително благороден и способен да прощава и дава втори шанс на отчаяните
млади полицаи, издигайки ги от пепелта. Луиз Пени ни разкрива и чисто човешката
страна на неговия образ, показвайки ни и неговата уязвимост по отношение на
семейството му, поставя желязната му психика на изпитание и ни дава достъп до
най-съкровените му човешки чувства, скрити зад фасадата на суров и закоравял в
професията си инспектор. Бях запленена и от неговия заместник, Жан Ги Бовоар,
който ме очарова със своята чистосърдечност, искреност и отдаденост на работата
си, от художничката Клара Мороу, в чиято грижовност и топлота всеки би могъл да
припознае хора от реалния живот и от добродушния хотелиер Габри.
„Жестокият месец” е роман за цената на щастието,
която често се оказва по-горчива, отколкото очакваме, за тайните, които не
подозираме, че другите крият, за ревността на обичащия и завистта на мразещия.
Романът е подплатен с невероятно чувство за хумор, което се проявява дори и в
най-напрегнатите моменти, изключително точно изпипан по отношение на
полицейското разследване и приканващ в обстановката на планинското квебекско селце.
Той поднася факти от психологията и философията по един разбираем и лесен за
възприемане начин и повдига много теми за размисъл у читателя. С несекващото си
действие и огромна литературна стойност романът „Жестокият месец” предизвика у мен
непреодолимо желание да му дам оценка 5 от 5 звезди.
Коментари
Публикуване на коментар