вторник, 19 юли 2016 г.

Ревю на "Целувка за Ана" от Стефани Пъркинс



„Целувка за Ана” е от онези книги, които оставят приятно усещане за уют, когато ги прочетеш, защото са те приели радушно между кориците си и са стоплили душата ти. Тя е идеалното четиво за дъждовен или мрачен следобед, когато се нуждаем от нещо разпускащо и се сгушваме с книга в ръка. С лек, ненатоварващ и бърз за четене стил на писане, страниците се прелистват изключително бързо и неусетно.

Най-важното качество на „Целувка за Ана” е способността на Стефани Пъркинс да създава реалистична и лесна за вярване любовна история, която не се развива шеметно и динамично, а напротив – тя дава на героите си нужното време да се опознаят, преди между тях да започнат да прехвърчат искри. Макар и жанрово да се колебае между тийнейджърска литература и чиклит, книгата е приятно разнообразие от многото напоследък романтични четива с фентъзи елемент, защото тук такъв липсва. Романът позволява на всекиго да се свърже с историята, защото героите са добре изградени и всеки от нас може да ги базира на личности от истинския живот. 

В сладък любовен роман като този не ме изненада присъствието на герой като Етиен Сен Клер, който още на корицата бе представен като „умопомрачителен”, което затвърждава убеждението ми, че образът му бе леко шаблонен и клиширан, т.е „доброто момче мечта, което става най-добрият ти приятел и се влюбва в теб”. Което съвсем не означава, че не го харесвам като персонаж. Той има и своите отрицателни черти, с което авторката успя да докаже пред мен, че Етиен не е напълно идеализиран, а е сладък и забавен герой, мил и дружелюбен, с естествен чар, който заслужава внимание и уважение от страна на читателя и любов от страна на Ана. :)

Главната героиня Ана Олифант бе тази, която ме забавляваше през цялото време с решенията, постъпките и чувството си за хумор. Тя сама признава невежеството си по отношение на френската култура, когато пристига в Париж за последната си година в колеж, заточена от родителите си и далеч от приятелите си, и това я прави забавен персонаж с изключително подценяваното чувство за самоирония, което тя определено притежава. С течение на книгата Ана достигна някои важни изводи, които определят хода на живота й занапред, и макар и на места да се държеше малко незряло и наивно, все пак много ми допадна и успя да ме „впише” в образа си. 

Стилът на писане на Стефани Пъркинс е този, който прави книгата „Целувка за Ана”толкова мила, очарователна и вдъхновяваща – тя лесно ни пренася в романтичния Париж, чиято слава на Град на любовта играе изключително важна роля за развитието на действието. Описанията й са винаги на място и не натежават на сюжета, а са като допълнителен щрих към фона, на който се разгръща любовната история на Ана и Етиен. Тя пише леко, приятно и неангажиращо, изгражда героинята си Ана като типично 17-годишно момиче, което не изпада в неестествени размисли за живота си, и изживява първото си истинско влюбване. Книгата идеално запечатва усещането да си влюбен, без да преувеличава и да го прави досадно.

„Целувка за Ана” е изключително сладка, чаровна и освежаваща книга, без да става сладникава (което носи силен негативен нюанс), и в най-добрия смисъл е напълно способна да ти докара „книжен диабет”. Научи ме, че колкото и да се карат двама души, колкото и пречки да застават на общия им път (каквато е приятелката на Етиен, а през почти цялата книга моментът да се раздели с нея не е подходящ), ако се обичат, в крайна сметка всичко ще се нареди. Щастливата развръзка на сюжета накрая ме остави широко усмихната и беше идеалният завършек за кратка история като тази, която ме потопи в атмосферата на един прекрасен колежански романс и напълно заслужи оценката си 4 от 5 звезди. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар