понеделник, 2 май 2016 г.

Ревю на трилогията "Скъпоценни камъни" от Керстин Гир - "Рубиненочервено", "Сапфиреносиньо", "Смарагдовозелено"



„Рубиненочервено”

 Търсите ли си четиво за почивните дни, което да е разпускащо и леко, но в същото време увлекателно и изпълнено с обрати? „Рубиненочервено” е идеалната книга за тази цел – класически тийнейджърски роман с фентъзи елементи и преплетена с тях любовна история. Действието се развива в съвременен Лондон, а главната ни героиня се казва Гуендолин Шепърд – обикновено 16-годишно момиче, което живее в семейство, където генът за пътуване във времето се предава през поколенията.
 Всички мислят, че Шарлот, братовчедката на Гуендолин, е носителката на гена и истерията около нейното първо пътуване във времето е голяма – всички погледи са нетърпеливо вперени в нея, докато не се оказва, че идеално обученото момиче получава псевдосимптоми, а напълно неподготвената Гуендолин скача в миналото. Оттук нататък й предстои нелеко ежедневие – трябва да съчетава уроците с така наречените елапсирания – контролирани пътувания във времето, които е принудена да прави всеки ден, за да избегне нежелани скокове във времето. 

 Семействата на пътуващите във времето са обединени от таен кръг на Пазители, които се държат меко казано подозрително и недоверчиво с Гуендолин. Тя е в пълно неведение относно нещата, които я очакват и „тайната зад тайната”, тоест какво ще стане, когато кръвта на всички 12 пътуващи във времето бъде прочетена в тайнствения уред хронограф, благодарение на който се осъществяват пътуванията във времето. Историята се заплита, когато на сцената излиза Гидиън де Вилърс – нечестно красиво момче, което се държи ужасно с партньорката си Гуен. Дори и самите Пазители не знаят какво предстои…

 Книгата е много по-интересна, отколкото смятах отначало. Стилът на писане на авторката е изключително лек и приятен, а страниците се разлистват неусетно – аз лично прочетох книгата за 2 дни. Това, което много харесах в главната героиня, е, че се държи като типична тийнейджърка и не изпада в дълбоки и неестествени за повечето 16-годишни разсъждения за живота. Със заплетена история и сюжет, който държи читателя в напрежение до всяко следващо разкритие, „Рубиненочервено” е перфектният избор за дъждовен следобед с книга в ръка. 


„Сапфиреносиньо”

 Втора книга по нищо не отстъпва на първа в стилово и сюжетно отношение – възникват нови мистерии и въпроси, а Гуен все още не е получила отговор на нито един от тях. Държанието на пазителите става все по-дръпнато и отчуждено и те гледат на нея едва ли не с лошо око, защото противно на обстоятелствата тя отказва да промени безгрижния си характер и не приема нещата твърде насериозно. Но може би това ще й изиграе лоша шега, предвид колко много се очаква от нея и за колко кратко време. Развитието на действието не се забавя, но при „Сапфиреносиньо” се наблюдава ефекта на средната книга – очевидно е, че важните развръзки са изместени за третата книга. 

 Между Гидиън и Гуендолин пламва гореща любовно-омразна връзка – един ден се целуват, а на следващия ден той я избягва и се държи надуто с нея. Колкото и авторката да се е опитала да придаде на Гидиън имиджа на всезнаещото и всеможещо момче, не можах да се отърся от усещането, че твърде много се доверява на консервативните идеи на пазителите и приема всяко тяхно изказване за чиста монета. Независимо че страшно много го харесвам от самото начало на поредицата, на моменти не можех да приема държанието му спрямо Гуен. 

 Предстои съдбоносна среща с мистериозния граф Сен Жермен – изобретателят на хронографа, смятан от пазителите за всестранен гений. Графът всъщност крие много по-подли намерения от тези, които представя „пред публика” и може би Гидиън и Гуендолин – единствените двама живи пътуващи във времето – ще попаднат под прицела му. По неизяснени обстоятелства, малко преди раждането на Гуен нейната братовчедка Люси и приятелят й Пол са избягали в миналото с единия хронограф, оставяйки само резервния на разположение на пазителите. Техните имена са нещо като тема табу, но Гуен не се отказва от целта си да разбули всички тайни и да намери отговорите на всички свои въпроси, колкото и упорито пазителите да отказват да я посветят в своите тайни.

 „Сапфиреносиньо” е прекрасна книга, пълна с мистерия, любов, немалко екшън и чудесна доза хумор от страна на новия герой – Ксемериус, малък призрак, който само Гуен може да вижда. Неговите изказвания насищат страниците със свежа ирония към ситуацията, около която всички се суетят тревожно. Стилът е все така лесен за преглъщане и съм сигурна, че книгата би допаднала на всеки. 


„Смарагдовозелено”       
           
„Смарагдовозелено” е зашеметяващ финал на пленителната трилогия „Скъпоценни камъни”! Най-накрая получаваме дългоочакваните развръзки, научаваме истината за тайната на хронографа и защо Люси и Пол са избягали в миналото…истинските намерения на граф Сен Жермен излизат наяве, а истината за пазителите е жестока – след като години наред той е бил техен идол и човек, до чиито знания отчаяно са се стараели да се домогнат, всичко сякаш пропада изведнъж. За щастие Гидиън навреме осъзнава с кого се забъркват и застава на страната на Гуендолин, която се впуска в търсене на очаквани и неочаквани – понякога шокиращи за самата нея – отговори на въпросите си: Какъв е нейният произход и дали изобщо тя е тази, за която се е мислила досега?
  
Книгата е по-дебела от другите две и това за мен беше добре дошло, защото жадувах за още от ненатрапчивия и свеж стил на писане на Керстин Гир. Цялата трилогия е написана от името и гледната точка на Гуендолин, което ни позволява по-задълбочен поглед върху нейните мисли и чувства. За разлика от останалите герои, при които имаше забележимо израстване, особено при Гидиън, при Гуен наблюдавах обратното – от героиня, която лесно се адаптира към нови обстоятелства, в трета книга сякаш беше доста по-слаба и пречупена. Отдавам го на любовта й към очарователния Гидиън и затова й прощавам това, че във всяка втора глава плачеше по някакъв повод. За сметка на това младежът не се колебаеше да я защити или да се изложи на опасност заради нея, което е наистина джентълменско от негова страна. Това, което не очаквах, беше, че двамата се събраха отново към средата на книгата, след като в края на „Сапфиреносиньо” Гидиън разби сърцето на Гуен – очаквах да го направят, след като окончателно победят Граф Сен Жермен. 

 Един от любимите ми персонажи през цялата трилогия бе Лесли, най-добрата приятелка на Гуендолин, която бе неотлъчно до нея през всички перипетии, които преживя. Въпреки че самата тя няма нищо общо с пътуването във времето, Лесли напълно се посвети на мисията да помогне на приятелката си с каквото може и блестящият й ум бе изключително ценен „втори мозък” за Гуен. Липсваше ми достатъчно изграждане на връзката между Лесли и братът на Гидиън Рафаел – толкова много ги „сватосвах” заедно през цялата книга, а накрая нямаше дори и дума за това как са се развили отношенията между тях. Интересно ми беше и дали ще се получи нещо между майката на Гуендолин Грейс и Фолк де Вилърс – чичото на Гидиън и ръководител на ложата на пазителите. 

 Изключително симпатични ми бяха Люси и Пол, особено след като разбрах благородния аргумент, с който са скрили хронографа в миналото. Цялата история бе гарнирана и с доза пиперлив хумор от страна на демона с поразяващ език Ксемериус, който ме разсмиваше с всяка своя поява. Няма да издавам нищо от съдържанието на книгата – само ще кажа, че макар и добродушният господин Джордж понякога да изглежда подозрителен с твърде добронамереното си поведение, не той, а господин Уитман се оказва съвсем различен от чаровния учител по история, в когото всички гимназистки са влюбени. 

 „Смарагдовозелено” е напълно удовлетворяващ финал на една много увлекателна поредица и по страхотен начин преплита мистерия, любов и хумор. С нея в ръка времето минава неусетно – докато се обърна, вече бях прочела цяла глава. Възхищавам се на изключително неангажиращия и лек стил на писане на Керстин Гир, с който с лекота ни потапя в историята и ни кара с нетърпение да чакаме развръзката за отношенията между героите и разбулването на всички тайни. 
Благодаря на издателство Ибис за тази чудесна поредица!

Няма коментари:

Публикуване на коментар