понеделник, 2 май 2016 г.

Ревю на "Аз съм пратеникът" от Маркъс Зюсак


„Аз съм пратеникът” е блестящ дебют за талантливия писател Маркъс Зюсак. Това е страхотна и много увлекателна книга с прекрасно универсално послание: Радвай се и бъди благодарен за всяка секунда от живота и най-важното, идея, залегнала в самото сърце на историята: Цени малките неща, „които са по-големи, отколкото предполагаме”. Радостта от живота и позитивизмът лъхат от всяка страница. 

 Макар и идеята на романа да е леко наивна и идеалистична, тя ни пренася в един по-добър свят, където дори и най-обикновеният човек може да направи добро и да зарадва някого, защото нима има нещо по-ценно от това? Паралелно с действието на книгата главният герой Ед израства удивително много като личност и от търсещ себе си тийнейджър се превръща в млад мъж, който лека-полека открива доброто в себе си, съзирайки радостта в душите на хората.

 Книгата разказва историята на 19-годишния Ед Кенеди, който не е постигнал нищо в живота си, а единственото му развлечение е да играе карти с приятелите си. Живее в долнопробен квартал, малко жилище и работи като шофьор на такси. В началото на книгата Ед е самата посредственост – той няма мечти, няма амбиции не знае какво да прави с живота си. Докато един ден случайно не предотвратява банков обир, което му донася мимолетна слава в родния му град. Тогава в пощенската си кутия той получава първото асо – без да го подозира, тази карта е знамение за коренната промяна в живота и характера на Ед, а неговото ежедневие ще се преобърне на 180 градуса. 

 Адресите, написани на картата на Ед, принадлежат на хора, които също като него имат нужда от светлинка в живота и някой, който да ги направи щастливи. Зависи от него и от сложността на проблема им дали ще направи нещо толкова простичко като да купи сладолед на самотна майка с три деца, или ще трябва да замисли сложен и труден за изпълнение план. Една от многото идеи на този слънчев и положителен роман е, че да бъдем по-добри може да осмисли живота ни и да му даде нов тласък напред. Надеждата и вярата в живота неусетно се прокрадват в душата ни, докато прелистваме страниците на „Аз съм пратеникът”. 

 На всеки от адресите Ед трябва да предаде послание и да свърши едно добро дело – да напълни църквата на беден свещеник, да направи Коледата на едно сплотено семейство щастлива, да подтикне един от най-добрите си приятели да направи нещо стойностно от живота си. Изключително приятно и разбираемо написан, този роман ме караше да се усмихвам през цялото време и ми стана леко на душата, защото надеждата ми за един по-добър свят се възроди. „Аз съм пратеникът” се загнездва дълбоко в съзнанието и припомня отдавна забравените идеи, че на първо място сме хора, а после всичко останало. 
 
 Тази прекрасна книга поднася по лек и разбираем начин философски идеи, залегнали в първообраза на перфектния свят – любов към ближния, радост от живота, да творим добро. Посланията й са ясни и лесни за възприемане и асимилиране, тя ангажира съзнанието и ни кара да съпреживяваме духовното и личностно израстване на Ед Кенеди. Книга със силен емоционален заряд, който може да сложи усмивка на всяко лице и дава много храна за размисъл. 

Благодаря на издателство Пергамент Прес за тази невероятна книга! 

Понякога хората са красиви.
Не заради това как изглеждат.
Не заради това, което казват.
Просто защото са, каквито са.

Няма коментари:

Публикуване на коментар