петък, 29 април 2016 г.

Ревю на "Нерон, кървавият поет" от Дежьо Костолани



 Историята открай време ми е страст, но сякаш никой друг период не ме запленява толкова, колкото епохата на Древния Рим. Богато наситена е с истории за могъщи императори, оставили дълбока следа след себе си, пагубни за Римската империя владетели, които унищожават всичко, което е постигнато преди тях, и техните наследници, които отново издигат Вечния град от пепелта. „Нерон, кървавият поет” е книга, разказваща за живота на един от най-популярните сред незапознатите с историята императори и същевременно най-обсъжданият и скандален владетел на своето време. Книгата е способна да промени начина на мислене завинаги, кара ни да се замислим и да оценим това, което имаме, защото по почти болезнен начин разкрива колко преходно е всичко на света. Тя отваря очите ни за много личности и ни кара да прозрем истинската им същност под блестящата обвивка, точно както е трябвало да направят съвременниците на император Нерон. 

 Получих „Нерон, кървавият поет” като коледен подарък. Скоро след коледните празници реших да се запозная с нея и съм меко казано впечатлена – само интригуващото заглавие е достатъчно да накара някого, който не е истински запален по историята и поезията, да посегне към нея на рафта. Подходих към книгата с недоверие, може би дори с предразсъдъци. Често казват: „Не съди книгата по корицата”, а аз направих точно това. Дизайнът е сравнително изчистен, с обвития в пламъци бюст на Нерон в центъра – едно леко загатване за съдържанието на романа. 

 Авторът на „Нерон, кървавият поет” – Дежьо Костолани, по великолепен начин представя противоречивата ценностна система на една изгубена душа като император Нерон, която не е открила истинското си призвание нито в политиката, нито в литературата. Юношата Нерон става свидетел на смъртта на император Клавдий, след което в него се загнездва идеята за божествена намеса в последния дъх на човек, и твърдо решава да я проучи по-детайлно. Уви, интересът му към смъртта като явление го превръща в чудовище, болестно обсебено от целта си да убива и което е още по-страшното – той започва от най-близките си. 

 Нерон – от съвременна гледна точка той е човек, на когото е позволено твърде много. Обграден с фалшивата любов на поданиците си, императорът отчаяно се заема с опитите си да се докаже като гениален поет, да се доближи до божествените висоти, с плаха – в началото – надежда да се превърне в любимец на народа си. Жаден за слава и болезнено устремен към нея, Нерон бълва поема след поема и народът е принуден да му се възхищава въпреки пълната му липса на талант и дори и личният му възпитател, Сенека, не дръзва да каже и дума колко бездарни са творбите му, хванат в клопката на страха от гнева на императора. Неслучайно още в заглавието Нерон е наречен „кървав поет” – той убива всеки, който не му се кланя и не ръкопляска след немощните му изпълнения пред публика, колкото и нищожен да е той в сянката на великите поети и творци. Владетелят осквернява и омаловажава изкуството, превръща го в нещо, което е възможно да бъде създадено дори и от най-ограничената и простодушна личност. Затова Костолани го принизява до нивото на клоун, който става смешен в очите на другите в стремежа си да се изяви, да изтръгне от публиката възхищение, при все че не заслужава такова. 

 Книгата е изключително силна откъм стил на писане – страниците са изпъстрени с богат изказ, експресивност и изразни средства, с които авторът постига невероятна образност на написаното и ни пренася във Вечния град Рим. Романът вдигна много високо стандарта ми за исторически книги, а и всякакви други – рядко съм срещала такава красива словесна плетеница, каквато създава Костолани. Страниците се прелистват изключително бързо и леко, а аз лично не можах да оставя книгата след един определен момент. През цялото време действието на романа е подплатено със задълбочени философски разсъждения и отговори на житейски въпроси, които си задава един от любимите ми персонажи – философът и поет Сенека. Те са истинска наслада за четене, защото са поднесени по разбираем начин, и дават много храна за размисъл.

 Книгата „Нерон, кървавият поет” е способна да разтърси читателя из основи, особено със силно емоционалния си финал, след което се загнездва надълбоко в съзнанието и не позволява да бъде забравена. Романът е изключително мъдър и поучителен и си заслужава да се прочете от всеки, защото има силата да промени възприемането ни за света. 
Благодаря на издателство Колибри за тази прекрасна книга!

Няма коментари:

Публикуване на коментар